Брауни с орехи

    brownie4

 Рецептата за брауни взех от моя приятелка, много по-веща в кухнята от мен. Бях убедена, че няма никакъв смисъл да търся в Интернет рецепта за брауни, тъй като знаех, че най-добрата рецепта ще е нейната. Благодарение на нейните подробни и точни обяснения, моето брауни се получи безпогрешно и се изяде със светкавична скорост.

     Сега, след като разполагам с основата рецепта за брауни, възнамерявам да започна да експериментирам с него.

brownie3

Продукти:

  • 150 гр брашно
  • 1/2 ч.л сол
  • 225 гр краве масло
  • 170 гр горчив шоколад
  • 250 гр захар
  • 1 ванилова есенция
  • 4 яйца
  • 150 гр орехи

Приготвяне:

  • Разтопяваме на водна баня маслото заедно с шоколада, като разбъркваме постоянно докато сместа не стане гладка без бучици.
  • Добавяме половината захар (125 гр) и разбъркваме за 30 секунди, след което се снемаме от огъня. Прибавяме и ваниловата есенция.
  • Разбиваме останалата захар с яйцата. Постепенно изливаме половината от получената смес в шоколадовата смес с непрекъснато бъркане, за да не се пресекат яйцата в горещия шоколад.
  • Разбиваме останалата смес от захарта и яйцата с миксер на висока степен, докато сместа не увеличи размера си двойно. Внимателно добавяме сместа към шоколадовата смес. Когато тестото е добре объркано добавяме и брашното, пресято със солта. Накрая добавяме и орехите, на дребни парченца.
  • Намасляваме и набрашняваме (или застиламе с хартия за печене) форма с размери около 23х23 см (може да бъде и малко по-малка или пък малко по-голяма). Изливаме тестото във формата и подравняваме. Печем в предварително загрята до 175ºC фурна около 25-27 минути. Когато е готов, оставяме сладкиша да се охлади напълно (най-добре за цяла нощ).

brownie2

Баклава с орехи

baklava1

 Цялата история с баклавата тръгна на шега. Мои приятели си купили баклава и докато ù се наслаждавали, провели следния разговор (цитирам по памет):

-Трябва да пробваме да си направим баклава.

-Ами ще си направим. То е супер лесно.

-Ти пък от къде знаеш, че е супер лесно? Правил ли си баклава?

-Не. Ама не може да е трудно. Ще прочетем в Гугъл и ще кажем на Деничка да направи.

   Една-две седмици по-късно се видях с един от двамата и той ме посрещна с репликата „Еее, какво стана с тази баклава? Колко време ще я чакаме?“. Аз бях в пълно неведение за цялата ситуация и можех единствено да гледам с недоумение. След като разбрах каква е цялата история доста се смях.

   Въпреки че всичко беше на шега, първото нещо, което направих, когато се прибрах, беше да потърся рецепта за баклава. Колко трудно пък да е наистина!? Оказа се, че хич не е сложно. Единствената тънкост е да спазваш правилото топла баклава – студен сироп и обратното студена баклава-топъл сироп. Оттам нататък остава само да проявиш търпение да изчакаш баклавата ден-два да се напои със сиропа.

baklava2

Продукти:

  • 1 пакет кори за баклава (500 гр)
  • 250 гр. краве масло
  • 400 гр орехи
  • 1 ч.л канела на прах
  • 50 гр кафява захар

За сиропа:

  • 500 гр захар
  • 800 мл вода
  • кората на 1 портокал
  • кората на 1 лимон
  • 2-3 бр цели цветчета карамфил
  • 1 пръчка канела

Приготвяне:

  • В тенджерка смесваме всички продукти за сиропа и ги слагаме на котлона. Разбъркваме няколко пъти докато се разтопи захарта. Когато сиропа заври, намаляваме огъня. Варим сиропа 20 минути на слаб огън. Сваляме от котлона и оставяме на студено да изстине (навън, ако е студено, или в хладилника, ако е топло).
  • Нарязваме орехите на парченца – не съвсем дребни, но не и прекалено големи. Разтопяваме маслото.
  • Намазваме тавичка с масло и започваме да редим корите. Всяка кора трябва да е обилно намазана с масло. Когато наредим 6 кори слепени с масло, поръсваме с половината от орехите (200 гр), половината от захарта (25 гр) и половината от канелата (1/2 ч.л).
  • Повтаряме същата процедура – върху плънката нареждаме още 6 кори, слепени с масло, а върху тях разпределяме другата половина от орехите, захарта и канелата. Завършваме с още 6 кори, слепени с масло.
  • Нарязваме баклавата във форма по желание (квадрати, триъгълници, ромбове). Всяко парче трябва да е хубаво и дълбоко разрязано, за да може след това да се напои със сироп.
  • Печем на в предварително загрята до 160ºC-170ºC фурна за около час (докато баклавата добие златист цвят). Готовата баклава заливаме със студения сироп. Забравяме за баклавата за минимум 24 часа, когато вече ще е готова за консумация. Още по-хубава е на втория-третия ден.

Да ви е сладко!

baklava3

Руло Стефани

rulostefani1

     За втори път приготвям Руло Стефани. Уж рецептата се категоризира като „лесна“ и като позната и тествана от почти всеки, но аз за втори път срещам съпротива от страна на рулото да изпече за 45 минути, както на повечето места се описва. За капак този път рулото ми взе, че се сцепи. Аз като един истински перфекционист като по учебник, изпаднах в паника. Как така рулото ми няма да изглежда добре?! Че на всичкото отгоре на 45тата минута да не е напълно изпечено?! Тотален провал.

     С цялата си наглост си позволявам да кача рецепта за Руло Стефани в блога си, при все всичките перипетии, през които минах. Реших да споделя с вас, защото вярвам, че има и други хора като мен, на които някои неща не им се получават точно така, както са очаквали, или поне не от първия път. Но това, че не се получават така както сме искали, не означава, че не се получават. Това, което искам да кажа с тази публикация е, че човек не трябва да се отказва и отчайва. Голяма работа, че рулото ще е сцепено – в крайна сметка няма да го снимат за списание. Голяма работа, че не се е изпекло за 45 минути – просто ще продължи да се пече до готовност. Силата на различните фурни е различна; различните марки кайма също се отличават една от друга – има много фактори, от които приготвянето на едно ястие зависи.

     Аз не съм професионален готвач. Дори не съм и особено опитен такъв. Не претендирам, че в публикациите ми се съдържат някакви вселенски истини и разкрития. Не си позволявам да поучавам никого. Създадох този блог, за да споделям с вас моя опит – бил той успешен или не – защото знам, че не винаги нещата са толкова прекрасни, колкото изглеждат. Понякога зад една прекрасна снимка се крие история, изпълнена с провали.

    Аз не съм човека, който ще ви разкрие тайните на готвенето. Но аз обичам да готвя, макар не винаги да ми се получава. Когато готвя, съм щастлива. И няма да спра да го правя заради едно сцепено руло или пък недопечен сладкиш.

rulostefani2

Продукти:

  • 1 кг кайма
  • 2 глави лук
  • 4 филии хляб
  • 7 яйца
  • 2-3 моркова (зависи от големината им)
  • 2-3 кисели краставички
  • 1 с.л чубрица
  • 1 с.л риган
  • 1 ч.л черен пипер
  • 1 ч.л сол
  • червен пипер

Приготвяне:

  • Сваряваме морковите и 5 от яйцата. Нарязваме морковите и киселите краставички на четвъртинки по дължина (ако предпочитате, може да ги оставите и цели, разбира се).
  • Смесваме каймата с останалите 2 яйца, филиите хляб, ситно нарязаните глави лук и подправките. Размесваме много хубаво, за да могат всички съставки да се разпределят равномерно.
  • Покриваме кухненския плот с домакинско фолио (най-добре поне две парчета, които да се застъпват, тъй като рулото никак не е малко). Върху фолиото разстиламе каймата във формата на правоъгълник с дебелина около 1 см.
  • В средата, по дължина нареждаме сварените яйца, киселите краставички и морковите. С помощта на фолиото внимателно навиваме каймата на руло по дължина. Накрая натискаме двата края на рулото, за да го запечатаме.
  • Отново с помощта на фолиото прехвърляме рулото в тава, застлана с хартия за печене. Поръсваме рулото с червен пипер. Печем в предварително загрята до 180ºC фурна до готовност. На мен това ми отне малко повече от час.

rulostefani3

 

Супа топчета

meatballsoup2

     Топлата супа винаги внася уют в дома, а и в душата. Кой не обича да го посрещнат с топла супа? А след пилешката супа, супата топчета е може би най-популярната супа в България. Аз лично предпочитам нея пред пилешката, а приготвянето на малките топчета е истинска забава. Естествено и тази супа, както и други „традиционни“ ястия, има множество вариации. В тази публикация споделям с вас как аз я приготвям у дома и се надявам да ви хареса.

    Както и преди съм казвала, у дома много обичаме супа и затова винаги приготвям по-голямо количество. Ако на вас описаното количество ви се струва прекалено голямо, винаги може да го намалите на половина.

meatballsoup1

Продукти:

  • 500 гр кайма
  • 100 гр ориз
  • 2 яйца
  • 2-3 моркова
  • 2 глави лук
  • 200-250 гр домати от консерва (или настъргани пресни домати)
  • 4-5 средно големи картофа
  • сол и черен пипер на вкус
  • брашно за овалване на топчетата

За застройката:

  • 1 яйце
  • 1 кофичка кисело мляко

Приготвяне:

  • Слагаме 5 литра подсолена вода да заври. Докато чакаме водата да заври приготвяме топчетата. Смесваме каймата с една ситно нарязана глава лук, двете яйца, черен пипер, сол и 1/3 от измития ориз. Правим малки топчета (малко по-малки от орех) и ги овалваме в брашно.
  • Във врящата вода слагаме другата ситно нарязана глава лук и морковите, също нарязани на малки парченца. След като лукът и морковът започнат да омекват, пускаме приготвените топчета във врящата вода. След 5 – 8 минути добавяме останалия ориз, заедно с настърганият домат и нарязаните на по-едри кубчета картофи. Когато супата е готова, отдръпваме от котлона.
  • В отделен съд разбиваме яйцето с киселото мляко и слагаме на котлона. Варим няколко минути, след което добавяме 1-2 черпака от готовата супа и варим още 1-2 минути.
    След това изсипваме застройката в готовата супа и разбъркваме хубаво.

meatballsoup3

Мусака

moussaka1

     Ах, мусака! Уж е традиционно ястие от българската кухня, а разновидности и вариации се срещат всякакви. И не говоря за мусака с тиквички, или пък за мусака с пиле и ориз, а за така наречената класическа мусака – с кайма и картофи. Трудно е да срещнеш две еднакви рецепти за това така обичано от всички ястие. Разбира се разликите не са огромни – става дума за малко по-различно количество картофи, или пък използване на различни подправки. Всичко опира до въпрос на вкус и разбира се до желаното количество мусака, което възнамерявате да приготвите.

     Както всички останали, тази рецепта не е с претенциите да бъде еталон за приготвянето на мусака. Вярвам, че почти всеки е разпитвал поне веднъж я мама, я баба, как да приготви мусака. Аз също съм питала. След това съм чела из кулинарни сайтове и блогове. И накрая стигнах до заключението, че мусаката трябва да се приготви по собствени предпочитания. Не обичате моркови? Ами не слагайте. Обичате повече кайма? Сложете повече. Не обичате заливката на мусаката? Просто не правете заливка. В крайна сметка, всичко се свежда до това на вас да ви е вкусно.

     Идеята на споделянето на рецепти в кулинарни блогове е да си помагаме едни на други като споделяме своето мнение и опит. Макар някои рецепти да изискват точно количество от някой продукт до последния грам или пък точно време за готвене до последната секунда, то в голяма част от случаите в кухнята няма закони и правила. Опитвайте различни комбинации и съотношения, докато не намерите това, което най-много ви допада.

moussaka2

     Аз обичам да приготвям мусаката по по-мързеливия начин – като запържвам всички продукти, а картофите оставям да се сварят почти до пълна готовност, преди да пъхна всичко във фурната.

     Ако този вариант ви се струва нездравословен, може просто да смесите всички продукти (без тези за заливката) в една тавичка, да ги залеете с вода и да печете на 200ºC градуса до готовност. За заливката, следвайте инструкциите, описани по-долу. Този вариант отнема повече време, но както казах, всичко опира до въпрос на лични предпочитания.

     Ето как аз приготвям мусака у дома:

Продукти:

  • 500 гр кайма (смес)
  • 1 кг картофи
  • 2-3 моркова
  • 1 голяма глава лук
  • 300-350 гр домати от консерва (може и настъргани пресни домати)
  • сол, черен пипер, чубрица, босилек

За заливката:

  • 1 кофичка кисело мляко
  • 2 яйца
  • щипка сол
  • щипка сода бикарбонат

Приготвяне:

  • В малко зехтин/олио запържваме на ситно нарязания лук и морковите, нарязани на дребни парченца. След 2-3 минути добавяме и каймата и запържваме и нея за още 1-2 минути. Добавяме доматите и подправяме на вкус. Накрая добавяме и картофите, нарязани на кубчета и заливаме с вода, така че да са покрити изцяло.
  • Когато картофите са почти готови, изсипваме всичко в тава и печем в предварително загрята до 200ºC фурна докато водата изври почти напълно.
  • За заливката разбиваме яйцата с киселото мляко, добавяме солта и содата и разбъркваме хубаво. Покриваме готовата мусака и печем още 10-15 минути, до златисто.

 

moussaka3

Палачинки

pancakes4

     Палачинките са прекрасен начин да зарадваш любим човек, особено в края на дълъг и уморителен ден. Като прибавим и удоволствието от размятането на палачинки във въздуха по време на приготовлението им и страхотния аромат, който се носи из дома часове след това, получаваме една чудесна комбинация.

     В нашия дом историята с палачинките е доста забавна. Когато преди няколко години с моята половинка заживяхме заедно, аз се оказах горд (и изненадан) съсобственик на тиган за палачинки. Как така човекът, чийто специалитет за яйцата на очи, разполага с тиган за палачинки?!

     Съвсем скоро след това, една мързелива сутрин получих следното предложение: „Искаш ли да ти направя палачинки? Само гледай колко съм добър, майстор съм! Ти само ми забъркай сместа.“ Въпреки че предусещах накъде отиват нещата, с радост приех да му дам шанс да ми се докаже като палачинков факир. Потърсих подходяща рецепта и забърках сместа. На третата палачинка, по негова молба (отправен жален поглед), иззех ролята на майстор на палачинките, макар дотогава никога да не бях правила палачинки. Взе, че ми се получи. Вече и аз можех да правя палачинки! Днес със замах размятам палачинките във въздуха (страхотен кеф!) и с огромно удоволствие ги приготвям за любимото ми същество.

pancakes3

Ето как аз приготвям палачинки:

Продукти за 12-14 палачинки:

  • 3 яйца
  • 1 ч.ч вода
  • 2 ч.ч брашно
  • 2 ч.ч прясно мляко
  • 1 с.л захар
  • 1/2 ч.л сол
  • 1 есенция ванилия
  • 1 с.л масло

Приготвяне:

  • Разбиваме яйцата със захарта и есенцията ванилия. Добавяме водата, а след това малко по малко и брашното. Аз предпочитам да пресявам брашното, макар това да не е нужно. По този начин вероятността палачинките да станат на бучки е още по-малка. Накрая добавяме млякото и солта и разбъркваме хубаво.
  • Загряваме тиган (ако не разполагате със специален тиган за палачинки, това не е фатално – всякакъв тиган е подходящ за целта, макар специалния да улеснява процеса) и го намазваме с мъничка бучка масълце (може и с олио, но с масло палачинките стават по-ароматни).
  • В загряния тиган изсипваме един супен черпак от сместа. Имайте предвид, че черпаци се срещат в различни разновидности – кой по-плитък, кой по-дълбок – така че сами преценете точно каква част от сместа да изсипете в тигана. Важното е цялото дъно на тигана да е покрито равномерно със смес.
  • Когато палачинката е готова от едната страна, краищата и сами ще се отлепят от тигана. Тук е момента, в който можете буквално да хвърлите палачинката във въздуха, или пък просто да я обърнете с помощта на дървена шпатула. Готовите палачинки сервирайте с пълнеж по ваш вкус.

pancakes2

Мусака с пиле, ориз и маслини

moussaka1

Ето една рецепта с история. Истинското име, под което аз я познавам е Гръцка мусака. Преди време майка ми прочела рецептата в един вестник и решила да я изпробва. От тогава съхранява рецептата записана на лист хартия – по традиционния начин.

recipe

Истината е, че не се считах за особен фен на ястието. Как тогава се стигна до там, че лично аз го приготвих!? Озовах се в ситуация, в която фризера ми бе пълен с пилешко месо, а единственото, което ми хрумваше да приготвя с него бе пиле с ориз и пиле с картофи. Приготвих ги… по два пъти. На въпроса „Какво ще вечеряме днес?“ сконфузено отговарях „Амии…пиле…пак…“. Така се сетих за мамината Гръцка мусака и реших да и дам шанс. Един разговор по телефона по-късно вече разполагах с рецептата.

Тъй като истинската Гръцка мусака има като задължителна съставка патладжан, и като цяло представлява нещо по-различно от това ястие, реших да не озаглавявам рецептата Гръцка мусака, макар и да я познавам именно така. Аз ще продължа да я наричам Гръцка мусака, защото така я знам от мама. А мама си е мама. А! Освен това, вече съм фен на тази мусака.

Ето как аз я приготвих:

moussaka2

Продукти:

  • 1 пиле
  • 1 ч.ч. ориз
  • 6 яйца разделени на жълтъци и белтъци
  • 2 глави лук
  • 1 глава чесън
  • 200 гр зелени маслини без костилка
  • 250 гр гъби
  • 200 гр кашкавал

Приготвяне:

  • Сваряваме пилешкото, обезкостяваме го и го нарязваме на малки парченца. Аз лично се изхитрих и за целта използвах блендер. Не бързаме да изливаме бульона от пилето – той ще ни трябва по-късно.
  • Нарязваме лука, гъбите и маслините на ситно, а чесъна пресоваме (или счуваме).
    Запържваме лука в олио/зехтин за 2-3 минути. Прибавяме и гъбите към лука, а след това и ориза. Запържваме за няколко секунди като бъркаме през цялото време. Добавяме маслините и чесъна, а накрая и пилешкото месо. Разбъркваме хубаво и изсипваме с тава.
  • Разбиваме жълтъците заедно с 3 ч.ч. от пилешкия бульон, черен пипер и сол на вкус. С тази смес заливаме ястието. То трябва да е хубаво покрито със сместа, за да може ориза да се свари. В случай, че сместа не е достатъчна, за да покрие мусаката, добавете още от пилешкия бульон.
  • Печем ястието в предварително загрята на 200ºC фурна около един час.
  • За заливката разбиваме белтъците на пяна и добавяме настъргания кашкавал. Заливаме мусаката и запичаме за 10тина минути.

Да ви е сладко!

moussaka3